10 мая 2012 г., 10:39

Болна съм, да, болест го наричам...

931 0 2

***

Болна съм, да, болест го наричам,

защото ти ме разболя

със свойта болест на езичник

да бягаш вечно в любовта.

И идваха, и грабеха от мене

онези, чуждите мъже,

не знаейки, че взимайки от мене,

не ще заместят твоите ръце.

И аз растях – пропадах в тишината,

проклинах теб и страдах, и мълчах,

твоят образ – студен в далечината,

изгуби се, забравих къде бях.

Отивай си и тук остави ти мене,

за тебе няма лек и цяр,

но взимам си част от тебе,           

да ме спасиш от болестта ще бъде твоят дар...

(05.11.2011)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сирарпи Мирзоян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • това състояние не е актуално за мен в момента, т.е продължаването напред се предполага иначе някак си веднъж пренесено на белия лист, самото случване на нещата бива олекотено.
  • Не си заслужава заради една любов човек да се разболява.Гледай напред!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...