May 10, 2012, 10:39 AM

Болна съм, да, болест го наричам...

  Poetry » Love
934 0 2

***

Болна съм, да, болест го наричам,

защото ти ме разболя

със свойта болест на езичник

да бягаш вечно в любовта.

И идваха, и грабеха от мене

онези, чуждите мъже,

не знаейки, че взимайки от мене,

не ще заместят твоите ръце.

И аз растях – пропадах в тишината,

проклинах теб и страдах, и мълчах,

твоят образ – студен в далечината,

изгуби се, забравих къде бях.

Отивай си и тук остави ти мене,

за тебе няма лек и цяр,

но взимам си част от тебе,           

да ме спасиш от болестта ще бъде твоят дар...

(05.11.2011)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сирарпи Мирзоян All rights reserved.

Comments

Comments

  • това състояние не е актуално за мен в момента, т.е продължаването напред се предполага иначе някак си веднъж пренесено на белия лист, самото случване на нещата бива олекотено.
  • Не си заслужава заради една любов човек да се разболява.Гледай напред!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...