Болна съм, да, болест го наричам...
***
Болна съм, да, болест го наричам,
защото ти ме разболя
със свойта болест на езичник
да бягаш вечно в любовта.
И идваха, и грабеха от мене
онези, чуждите мъже,
не знаейки, че взимайки от мене,
не ще заместят твоите ръце.
И аз растях – пропадах в тишината,
проклинах теб и страдах, и мълчах,
твоят образ – студен в далечината,
изгуби се, забравих къде бях.
Отивай си и тук остави ти мене,
за тебе няма лек и цяр,
но взимам си част от тебе,
да ме спасиш от болестта ще бъде твоят дар...
(05.11.2011)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сирарпи Мирзоян Всички права запазени
иначе някак си веднъж пренесено на белия лист, самото случване на нещата бива олекотено.