10.05.2012 г., 10:39

Болна съм, да, болест го наричам...

933 0 2

***

Болна съм, да, болест го наричам,

защото ти ме разболя

със свойта болест на езичник

да бягаш вечно в любовта.

И идваха, и грабеха от мене

онези, чуждите мъже,

не знаейки, че взимайки от мене,

не ще заместят твоите ръце.

И аз растях – пропадах в тишината,

проклинах теб и страдах, и мълчах,

твоят образ – студен в далечината,

изгуби се, забравих къде бях.

Отивай си и тук остави ти мене,

за тебе няма лек и цяр,

но взимам си част от тебе,           

да ме спасиш от болестта ще бъде твоят дар...

(05.11.2011)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сирарпи Мирзоян Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • това състояние не е актуално за мен в момента, т.е продължаването напред се предполага иначе някак си веднъж пренесено на белия лист, самото случване на нещата бива олекотено.
  • Не си заслужава заради една любов човек да се разболява.Гледай напред!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...