10.05.2012 г., 10:39

Болна съм, да, болест го наричам...

936 0 2

***

Болна съм, да, болест го наричам,

защото ти ме разболя

със свойта болест на езичник

да бягаш вечно в любовта.

И идваха, и грабеха от мене

онези, чуждите мъже,

не знаейки, че взимайки от мене,

не ще заместят твоите ръце.

И аз растях – пропадах в тишината,

проклинах теб и страдах, и мълчах,

твоят образ – студен в далечината,

изгуби се, забравих къде бях.

Отивай си и тук остави ти мене,

за тебе няма лек и цяр,

но взимам си част от тебе,           

да ме спасиш от болестта ще бъде твоят дар...

(05.11.2011)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сирарпи Мирзоян Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • това състояние не е актуално за мен в момента, т.е продължаването напред се предполага иначе някак си веднъж пренесено на белия лист, самото случване на нещата бива олекотено.
  • Не си заслужава заради една любов човек да се разболява.Гледай напред!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...