***
Болна съм, да, болест го наричам,
защото ти ме разболя
със свойта болест на езичник
да бягаш вечно в любовта.
И идваха, и грабеха от мене
онези, чуждите мъже,
не знаейки, че взимайки от мене,
не ще заместят твоите ръце.
И аз растях – пропадах в тишината,
проклинах теб и страдах, и мълчах,
твоят образ – студен в далечината,
изгуби се, забравих къде бях.
Отивай си и тук остави ти мене,
за тебе няма лек и цяр,
но взимам си част от тебе,
да ме спасиш от болестта ще бъде твоят дар...
(05.11.2011)
© Сирарпи Мирзоян Всички права запазени