10 may 2012, 10:39

Болна съм, да, болест го наричам...

932 0 2

***

Болна съм, да, болест го наричам,

защото ти ме разболя

със свойта болест на езичник

да бягаш вечно в любовта.

И идваха, и грабеха от мене

онези, чуждите мъже,

не знаейки, че взимайки от мене,

не ще заместят твоите ръце.

И аз растях – пропадах в тишината,

проклинах теб и страдах, и мълчах,

твоят образ – студен в далечината,

изгуби се, забравих къде бях.

Отивай си и тук остави ти мене,

за тебе няма лек и цяр,

но взимам си част от тебе,           

да ме спасиш от болестта ще бъде твоят дар...

(05.11.2011)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сирарпи Мирзоян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • това състояние не е актуално за мен в момента, т.е продължаването напред се предполага иначе някак си веднъж пренесено на белия лист, самото случване на нещата бива олекотено.
  • Не си заслужава заради една любов човек да се разболява.Гледай напред!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...