6 нояб. 2012 г., 15:25

Болницата: преди и сега

1.1K 0 2

„Болницата: преди и сега“

Стени, варосани в бяло,

в остър синхрон със звездите

и стая, обкичена вяло

със лека ръжда по стените.

Лекар с престилка ме гледа

и чуди се как да ми каже,

че мойка осанка тъй бледа

твърде опасна е даже.

 

***

 

Измазани в жълто стени;

с лъх на умряло таванът поглежда.

Дупките леко замазани –

всичко тъй трагично изглежда.

Лекар прегърбен ме гледа,

разбрал веч как да ми каже,

че мойка осанка тъй бледа

път към друг свят ще покаже.

04.09.12г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Денис Метев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имаш добър изказ и интересен начин на мислене, съдейки и по другите неща, които прочетох от теб.
    ще се връщам към страницата ти.
  • Интересно четиво... Хареса ми.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...