6 нояб. 2012 г., 15:25

Болницата: преди и сега

1.1K 0 2

„Болницата: преди и сега“

Стени, варосани в бяло,

в остър синхрон със звездите

и стая, обкичена вяло

със лека ръжда по стените.

Лекар с престилка ме гледа

и чуди се как да ми каже,

че мойка осанка тъй бледа

твърде опасна е даже.

 

***

 

Измазани в жълто стени;

с лъх на умряло таванът поглежда.

Дупките леко замазани –

всичко тъй трагично изглежда.

Лекар прегърбен ме гледа,

разбрал веч как да ми каже,

че мойка осанка тъй бледа

път към друг свят ще покаже.

04.09.12г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Денис Метев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имаш добър изказ и интересен начин на мислене, съдейки и по другите неща, които прочетох от теб.
    ще се връщам към страницата ти.
  • Интересно четиво... Хареса ми.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...