6.11.2012 г., 15:25

Болницата: преди и сега

1.1K 0 2

„Болницата: преди и сега“

Стени, варосани в бяло,

в остър синхрон със звездите

и стая, обкичена вяло

със лека ръжда по стените.

Лекар с престилка ме гледа

и чуди се как да ми каже,

че мойка осанка тъй бледа

твърде опасна е даже.

 

***

 

Измазани в жълто стени;

с лъх на умряло таванът поглежда.

Дупките леко замазани –

всичко тъй трагично изглежда.

Лекар прегърбен ме гледа,

разбрал веч как да ми каже,

че мойка осанка тъй бледа

път към друг свят ще покаже.

04.09.12г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Денис Метев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имаш добър изказ и интересен начин на мислене, съдейки и по другите неща, които прочетох от теб.
    ще се връщам към страницата ти.
  • Интересно четиво... Хареса ми.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...