Nov 6, 2012, 3:25 PM

Болницата: преди и сега

1.1K 0 2

„Болницата: преди и сега“

Стени, варосани в бяло,

в остър синхрон със звездите

и стая, обкичена вяло

със лека ръжда по стените.

Лекар с престилка ме гледа

и чуди се как да ми каже,

че мойка осанка тъй бледа

твърде опасна е даже.

 

***

 

Измазани в жълто стени;

с лъх на умряло таванът поглежда.

Дупките леко замазани –

всичко тъй трагично изглежда.

Лекар прегърбен ме гледа,

разбрал веч как да ми каже,

че мойка осанка тъй бледа

път към друг свят ще покаже.

04.09.12г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Денис Метев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Имаш добър изказ и интересен начин на мислене, съдейки и по другите неща, които прочетох от теб.
    ще се връщам към страницата ти.
  • Интересно четиво... Хареса ми.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...