16 февр. 2010 г., 10:51

Болнична стая 

  Поэзия
644 0 2

Дървета, побелели от снега,

надничат любопитно в тази стая,

където аз безпомощно лежа

и себе си не мога да позная.

 

До вчера бях добре и на крака,

и жизнена, и можеща, и млада,

но ето че ме грабна болестта,

набързо повали ме без пощада.

 

Не ми харесват белите стени.

Потръпват те от спомени студени −

лица изпити, викове, сълзи

на другите, лежали преди мене.

 

Но днес е бяло цялото небе,

стените и снегът, а със коварство

се плъзва бяло в моето лице,

заспиващо от тежките лекарства…

 

© Татяна Начкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??