Болнична стая
Дървета, побелели от снега,
надничат любопитно в тази стая,
където аз безпомощно лежа
и себе си не мога да позная.
До вчера бях добре и на крака,
и жизнена, и можеща, и млада,
но ето че ме грабна болестта,
набързо повали ме без пощада.
Не ми харесват белите стени.
Потръпват те от спомени студени −
лица изпити, викове, сълзи
на другите, лежали преди мене.
Но днес е бяло цялото небе,
стените и снегът, а със коварство
се плъзва бяло в моето лице,
заспиващо от тежките лекарства…
© Татяна Начкова All rights reserved.
