Изостави след себе си...
изпреварени чувства...
Не намери сърцето си...
Тъй предаден се чувстваш.
Изхабени и дните ти...
Как да бъдат потребни?
С този вик в самотата си...
и в съдбата безцелна?!
Изостави живота си...
Колко още остава?
А какво ли след него...
ти ще срещнеш тогава?
Изостави след себе си...
изпреварени чувства...
Затова те нарекох...
болно чувство за обич!
© Красимира Касабова Все права защищены