Закъсняла Вергилиева песен на Мишелъв, която той изпълни на развален френски вместо сватбена клетва към Мърколинна дьо Шевролет, малко преди тя да стане Нейно Величество Мърколинна Жарконска под Казан/òва/

Бонбонена бомба си, маце – на макс,

с теб моята пломба изпада в екстасс!

Изгризана книга наечетена си

и спуска се лига от мойте усти.

Окото ми лепне по твоя фасад,  

мерак ми укрепне – жьо сюи малад!

Хатър ми не свършва и бон апети,

не съм някой мърша – котюр хот дог, прости!

С мустачките черни и устни – малин,

от глад ме изнерви – дай два аспирин!

Дай пет-шест целувки – лекарство за грях,

и чифт-два обувки – от страст обосях!

Страх-лозето – празно, стомахът ми – звяр.

Да плюна в твой пазва? Веднъж бе – за цяр!

Персона трепач съм – на мишки водач,

орач съм, копач съм, жар-кон и ездач!

Пропял бил съм късно – е, бо, няма лош!

Затуй пък съм бръснат, с парфюм на Коко Ш. .

Проепускаш ли с мене в Пари – без пари?

За теб го е еня ще оженя и мой кон дори!

Без теб съм финито, без бод – таралеж,

богиньо бонита, бонбонче бум-беж!

Надявам каишка, юзда – без камшик,

царица на мишка те прайя – за миг?!

Ще пазя аз тебе от всяка беда!

Кълна те ли? Не бе! Кълна се бе, да!

30.05 – 13.06.2023

https://www.youtube.com/watch?v=Q-YhC_o3G1M

https://www.youtube.com/watch?v=5kp0dw4MuWs

Стихотворението е публикувано без редакторска намеса по черновата на Вергилий, където може да бъде проследен автентичният творчески процес на автора и духовните му духовити и стомашни лутания и търсения.