Бомба си
Закъсняла Вергилиева песен на Мишелъв, която той изпълни на развален френски вместо сватбена клетва към Мърколинна дьо Шевролет, малко преди тя да стане Нейно Величество Мърколинна Жарконска под Казан/òва/
Бонбонена бомба си, маце – на макс,
с теб моята пломба изпада в екстасс!
Изгризана книга наечетена си
и спуска се лига от мойте усти.
Окото ми лепне по твоя фасад,
мерак ми укрепне – жьо сюи малад!
Хатър ми не свършва и бон апети,
не съм някой мърша – котюр хот дог, прости!
С мустачките черни и устни – малин,
от глад ме изнерви – дай два аспирин!
Дай пет-шест целувки – лекарство за грях,
и чифт-два обувки – от страст обосях!
Страх-лозето – празно, стомахът ми – звяр.
Да плюна в твой пазва? Веднъж бе – за цяр!
Персона трепач съм – на мишки водач,
орач съм, копач съм, жар-кон и ездач!
Пропял бил съм късно – е, бо, няма лош!
Затуй пък съм бръснат, с парфюм на Коко Ш. .
Проепускаш ли с мене в Пари – без пари?
За теб го е еня ще оженя и мой кон дори!
Без теб съм финито, без бод – таралеж,
богиньо бонита, бонбонче бум-беж!
Надявам каишка, юзда – без камшик,
царица на мишка те прайя – за миг?!
Ще пазя аз тебе от всяка беда!
Кълна те ли? Не бе! Кълна се бе, да!
30.05 – 13.06.2023
https://www.youtube.com/watch?v=Q-YhC_o3G1M
https://www.youtube.com/watch?v=5kp0dw4MuWs
Стихотворението е публикувано без редакторска намеса по черновата на Вергилий, където може да бъде проследен автентичният творчески процес на автора и духовните му духовити и стомашни лутания и търсения.
© Мария Димитрова All rights reserved.
