13.06.2023 г., 7:07  

Бомба си

725 1 3

 Закъсняла Вергилиева песен на Мишелъв, която той изпълни на развален френски вместо сватбена клетва към Мърколинна дьо Шевролет, малко преди тя да стане Нейно Величество Мърколинна Жарконска под Казан/òва/

 

Бонбонена бомба си, маце – на макс,

с теб моята пломба изпада в екстасс!

 

Изгризана книга наечетена си

и спуска се лига от мойте усти.

 

Окото ми лепне по твоя фасад,  

мерак ми укрепне – жьо сюи малад!

 

Хатър ми не свършва и бон апети,

не съм някой мърша – котюр хот дог, прости!

 

С мустачките черни и устни – малин,

от глад ме изнерви – дай два аспирин!

 

Дай пет-шест целувки – лекарство за грях,

и чифт-два обувки – от страст обосях!

 

Страх-лозето – празно, стомахът ми – звяр.

Да плюна в твой пазва? Веднъж бе – за цяр!

 

Персона трепач съм – на мишки водач,

орач съм, копач съм, жар-кон и ездач!

 

Пропял бил съм късно – е, бо, няма лош!

Затуй пък съм бръснат, с парфюм на Коко Ш. .

 

Проепускаш ли с мене в Пари – без пари?

За теб го е еня ще оженя и мой кон дори!

 

Без теб съм финито, без бод – таралеж,

богиньо бонита, бонбонче бум-беж!

 

Надявам каишка, юзда – без камшик,

царица на мишка те прайя – за миг?!

 

Ще пазя аз тебе от всяка беда!

Кълна те ли? Не бе! Кълна се бе, да!

 

30.05 – 13.06.2023

 

https://www.youtube.com/watch?v=Q-YhC_o3G1M

https://www.youtube.com/watch?v=5kp0dw4MuWs

 


Стихотворението е публикувано без редакторска намеса по черновата на Вергилий, където може да бъде проследен автентичният творчески процес на автора и духовните му духовити и стомашни лутания и търсения.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 😃 😃 Радвам се, че Мишелъв предизвиква усмивки, както и граматиката на Вергилий. Коко Ш. Има и втора точка – за края на изречението, защото Вергилий е педант. Парфюмът също е с пари обаче, както и сватбената рокля на Мълколинна 😉 Благодаря ви!
  • Е, отдавна не се бях смяла така! И Мърколинна видях на аватара ти и парфюм на КокоШ искам...

5. Хомо Коронус. Аз. Ден първи – Песи понеделник. Разковничето

Мадара, Пещерата на нимфите
Въпреки горящия огън, в светилището беше станало хладно. От процепа под скалите се промъкваше дрезгава предутринна светлина и вееше влажен студ. Джъд се премести по-близо до стената и се зави с края на зейрата. Но не успя да заспи отново.
Заедно със здрача една сянка се п ...
804

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...