Борба
а борещите май са уморени,
да тъпчат свойта скрита суета
във гените им сиви вкоренена.
Всеки поглед чака за медал,
с гордост и презрение спечелен,
(скритото във стария чувал
всъщност са фалшиви намерения).
Всеки вик се чува надалеч,
все по-страшно в нищото отеква,
пълното безсмислие е реч,
казана без чувство, омърсена.
Грешната, измислена борба,
хората ревниво, дето пазят,
изстрел е, попаднал във целта -
всеки път умират идеали.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Эоя Михова Все права защищены
