а борещите май са уморени,
да тъпчат свойта скрита суета
във гените им сиви вкоренена.
Всеки поглед чака за медал,
с гордост и презрение спечелен,
(скритото във стария чувал
всъщност са фалшиви намерения).
Всеки вик се чува надалеч,
все по-страшно в нищото отеква,
пълното безсмислие е реч,
казана без чувство, омърсена.
Грешната, измислена борба,
хората ревниво, дето пазят,
изстрел е, попаднал във целта -
всеки път умират идеали.
© Эоя Михова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
