12 окт. 2012 г., 12:21

Борба 

  Поэзия
5.0 (4)
617 0 6
Понякога мечтая да изчезна,
да ме запрати вятърът далеч -
към дъното на океан безбрежен
или към Ада, в зверската му пещ.
Страхувам се от мрака вътре в мене
и често нямам сила за борба -
дните са тежки, любовта е бреме,
не зная как живее се с това!
Едва вървя, от страх, че ще пропадна
към дъното, към черната земя,
и мислите гласът ми изпреварва,
но няма да се давам и сега! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Все права защищены

Предложения
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...

Ещё произведения »