12.10.2012 г., 12:21 ч.

Борба 

  Поезия
559 0 6

Понякога мечтая да изчезна,
да ме запрати вятърът далеч -
към дъното на океан безбрежен
или към Ада, в зверската му пещ.

 

Страхувам се от мрака вътре в мене
и често нямам сила за борба -
дните са тежки, любовта е бреме,
не зная как живее се с това!

 

Едва вървя, от страх, че ще пропадна
към дъното, към черната земя,
и мислите гласът ми изпреварва,
но няма да се давам и сега!

 

Да, плаша се, ръцете си протягам,
но няма начин да ме спре страха!
И обещавам си, че няма все да бягам -
в живота ценното печели се с борба!

© Любимата Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "дните са тежки, любовта е бреме," - тук ми тежи стиха. Дали е по-добре,ако е : че дните тежки са, а любовта е бреме ?
  • Браво!"в живота ценното печели се с борба!"Бори се и занапред...да пишеш така истински и хубаво!Харесах го!поздрави!
    Привет от мен!
  • Всички понякога имаме такива моненти.Кураж!И браво!!
  • Хареса ми!
  • Близки са ми тези твои думи...
    А поантата е просто разкошна!
    Браво на теб!
  • Да, плаша се, ръцете си протягам,
    но няма начин да ме спре страха!
    И обещавам си, че няма все да бягам -
    в живота ценното печели се с борба!

    Поздравления!
Предложения
: ??:??