Понякога мечтая да изчезна,
да ме запрати вятърът далеч -
към дъното на океан безбрежен
или към Ада, в зверската му пещ.
Страхувам се от мрака вътре в мене
и често нямам сила за борба -
дните са тежки, любовта е бреме,
не зная как живее се с това!
Едва вървя, от страх, че ще пропадна
към дъното, към черната земя,
и мислите гласът ми изпреварва,
но няма да се давам и сега! ...