Борба
Животът за тебе бе вечна борба,
не майка бе ти, а тигрица.
Признавам и аз, като твоя творба,
избягах с криле на орлица.
Амбиции, голи мечти, суета
понякога падаха с крах.
С юмрук щом удари ме реалността,
аз пак се изправям без страх.
Живя без любов, поне според теб.
И нея се бори да имаш.
С очите си, сякаш покрити със креп,
ти май не успя да я видиш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Гулериа Все права защищены
