NadejdaTodorova
29 результатов
Този палав вятър есенен
цял ден с мене си играе.
Пей ми свойта песен весела,
за протестът ми нехае:
Иска двама да танцуваме ...
цял ден с мене си играе.
Пей ми свойта песен весела,
за протестът ми нехае:
Иска двама да танцуваме ...
109
2
Навън е есенно безвремие..
Притихнала и натежала е душата -
преминала през поривите летни,
прегръщала се с жарко лято,
сега мечтае за спокойствие ...
Притихнала и натежала е душата -
преминала през поривите летни,
прегръщала се с жарко лято,
сега мечтае за спокойствие ...
132
1
4
Назад с тъга не се оглеждай!
А смело все напред върви
Добрите хора в пътя си ти срещай
Една усмивка в себе си носи
Животът пъстър като селска черга ...
А смело все напред върви
Добрите хора в пътя си ти срещай
Една усмивка в себе си носи
Животът пъстър като селска черга ...
252
2
2
473
2
2
Съдбата седеше на земята с колода Таро в ръце. Преброи мислено до пет и изтегли една карта. Усмихна се. Картата беше „Влюбените“.
*****************************
Наталия се завъртя пред огледалото в коридора. Тъмносинята пола и бялата риза подчертаваха тялото ѝ, все още стройно и гъвкаво. Годините, пр ...
*****************************
Наталия се завъртя пред огледалото в коридора. Тъмносинята пола и бялата риза подчертаваха тялото ѝ, все още стройно и гъвкаво. Годините, пр ...
576
1
2
Маринета се спря на края на тротоара, за да направи път на моториста, който завиваше към малкия паркинг пред блока. Разминавайки се, в последния момент зърна устните му. Тези устни нямаше никога да забрави. И не защото някога я бяха целували. Всичко беше доста прозаично: Маринета запомняше нещо хара ...
654
2
6
Ако зависеше от него, никога не би прекрачил отново прага на този апартамент. Дори не посещаваше квартала, в който се намираше. Бяха изминали двадесет и четири години и два месеца, но спомените за онзи майски ден, все още живееха, възвръщаха се в неочакван час и пареха като въглените на нестинарскат ...
908
7
16
Борката не бързаше да се прибере вкъщи. Беше му мъчно, че не можа да купи подарък за рождения ден на майка си. Бе забелязал как тя се любува на едно красиво цвете на витрината на цветарския магазин край дома им. И реши да ѝ го подари на рождения ден. Спестяваше пари при всеки удобен повод, дори се у ...
793
2
8
Необичайното, шепотът от отвъдното е край нас. Някои имат очи и душа за него, други го подминават, а трети го предизвикват. Аз бях от третия вид преди много, много време...
Студентските години, хубавите, веселите, изпълнени с приятелства и смях, любов и... сесии. Първа сесия. Аз и приятелките ми, вс ...
Студентските години, хубавите, веселите, изпълнени с приятелства и смях, любов и... сесии. Първа сесия. Аз и приятелките ми, вс ...
1200
2
Спорът дали сме сами на нашата малка планета или редом с нас крачат невидими за нашите очи създания е много, много отдавна. Струва ми се, че част от тези, които отричат съществуването на нещо необяснимо, не са съвсем убедени в правотата си. Че на кого не се е случвало да му шепне вътрешния глас? И к ...
1068
1
2
Имало едно време, а може да го има и сега едно малко селце, сгушено високо в Безименната планина. Защо Безименна ли? Защото хората дълго спорели как да я нарекат и накрая решили да се казва Безимената планина. Селцето било необикновено. В него си почивали героите от приказките, лекували раните си и ...
1378
4
17
1133
2
Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето ѝ я заболя за сина ѝ), казвайки:
О, Господарю мой ! Дай ѝ живото дете, и недей го убива.
А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го.
Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива: тя е ма ...
О, Господарю мой ! Дай ѝ живото дете, и недей го убива.
А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го.
Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива: тя е ма ...
1021
1
12
Когато ти дойде
мечтата зрънце се разцъфна в истина.
И на мига да спре
готова бях аз като Фауст да извикам.
Уви, дъхът ми спеше ...
мечтата зрънце се разцъфна в истина.
И на мига да спре
готова бях аз като Фауст да извикам.
Уви, дъхът ми спеше ...
542
3
Стилияна отдалече видя некролога на вратата и въздъхна разочаровано. Ако и тази къща се окаже без стопани, статистическата анкета щеше да се провали. Жената беше уморена от обикалянето по стръмните улички на планинското градче. И малко ядосана – при последните анкети, които провеждаше, се оказа, че ...
782
1
6
Брезичката посипваше снега със злато
Целуваше се слънцето с водата,
а тя пък от любов замаяна
обърка роклята си със дъгата.
На паякът разсеян с мрежата забравена ...
Целуваше се слънцето с водата,
а тя пък от любов замаяна
обърка роклята си със дъгата.
На паякът разсеян с мрежата забравена ...
1469
2
11
Целува ме море с горчиви устни
и бързо дръпва се завчас.
А пясъкът с горещите си пръсти
държи ме здраво в свойта власт.
Дори и мидите се разсъбличат ...
и бързо дръпва се завчас.
А пясъкът с горещите си пръсти
държи ме здраво в свойта власт.
Дори и мидите се разсъбличат ...
745
1
3
Хората минаваха покрай отворената врата на гаража, поглеждаха крадешком и бързо продължаваха по пътя си. Вътре един млад мъж подреждаше инструменти или майстореше нещо, но почти винаги бе с гръб към минувачите . В същност гаражът отдавна се беше превърнал в работилница – малко царство на едно момче ...
1419
8
Забелязала съм, че когато очаквам гости катастрофата дебне край мен - понякога ще ми изгори печката за готвене, друг път ще спре водата или тока. Сега тя се бе материализирала под формата на пакет грис. Трябваше ми половин чаша брашно, за да завърша кекса си, моят кулинарен шедьовър. И тъкмо когато ...
1167
2
8
Виолета гледаше през прозореца към дворчето. Там играеше Стела-петгодишно момиченце. На пейката бяха любимите ѝ кукли – Рапунцел, Ана и Елза. Детето им говореше нещо и се усмихваше. На лявата ѝ бузка се появи трапчинка. „Целуната е от ангел, щом има трапчинка“, казаха на Виолета когато я роди. Тази ...
831
1
8
Сред толкоз редове от мен написани
за верните-неверните мъже,
за мойте дни, май в черен час орисани
за теб-престъпно малко редове.
И все забравях аз таз стара истина, ...
за верните-неверните мъже,
за мойте дни, май в черен час орисани
за теб-престъпно малко редове.
И все забравях аз таз стара истина, ...
1150
4
9
И питам се защо ми тъй завиждате?
Не съм красива и богата,
в сърцето на часовника сме равни.
Любимият отдавна ме забрави,
Приятели са ме предавали. ...
Не съм красива и богата,
в сърцето на часовника сме равни.
Любимият отдавна ме забрави,
Приятели са ме предавали. ...
528
1
3
Идва в съня ми древната конница,
цвилят и молят конете:“Ела!“
и напускам аз старата столица,
слушайки вечния зов на кръвта.
Пак съм млада, красива и дива, ...
цвилят и молят конете:“Ела!“
и напускам аз старата столица,
слушайки вечния зов на кръвта.
Пак съм млада, красива и дива, ...
911
1
3
1180
2
2
Във локвите се къпеха врабчета.
Жени простираха прането..
Оглеждайки се във прозорците измити
полека решеше си слънцето косите.
През сълзи аз обличам бялата си блузка, ...
Жени простираха прането..
Оглеждайки се във прозорците измити
полека решеше си слънцето косите.
През сълзи аз обличам бялата си блузка, ...
1545
2
9
„Излъжи,
измисли ми някаква смърт,
ако животът ми бъде безразличен“
Стефан Цанев
Усмивката си аз ако заключа, ...
измисли ми някаква смърт,
ако животът ми бъде безразличен“
Стефан Цанев
Усмивката си аз ако заключа, ...
1057
1
4
967
869
1131
3
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
