Борбата да си някой друг...
Следвам следата ви в нищото,
мокрите дрехи горели в жарта,
жарта, легнала на сърцето ми, чистата,
пареща пак в пепелта...
Объркана, срещам безизразни хора,
потапям се в шанса от грозния страх,
треперя, изстинала в срам сред позора,
а те ме поглеждат, в очите им - прах...
Замъглил им представите жалки и пусти,
обсебила ги грозната им суета...
Не за нежност, за обиди са техните устни -
да бичуват различните, с други лица!
Личат ми следите от черния бой,
различието удря със силни шамари!
Хорски очи бият пъти безброй.
Сега кръвта ми по устните пари...
Но време мина, всички ще преборя.
Поредния боец съм в таз война!
Кръвта изтривам, силна съм, говоря!
И сигурна съм! Аз ще победя!
Да бъда различна - успях!
Да водя борбата - достатъчно силна съм!
Да бъда надвивана - НЕ! Вече бях!
Падам и ставам, гневна, жестока съм!
***
Със рани и обиди си окичен,
в борбата да си някой друг,
войната тежка е да си Различен,
светът негодува, къпе те в кръв...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоанна Маринова Все права защищены
