Aug 13, 2007, 8:12 AM

Борбата да си някой друг...

  Poetry
1.6K 0 7
 

Следвам следата ви в нищото,

мокрите дрехи горели в жарта,

жарта, легнала на сърцето ми, чистата,

пареща пак в пепелта...


Объркана, срещам безизразни хора,

потапям се в шанса от грозния страх,

треперя, изстинала в срам сред позора,

а те ме поглеждат, в очите им - прах...


Замъглил им представите жалки и пусти,

обсебила ги грозната им суета...

Не за нежност, за обиди са техните устни -

да бичуват различните, с други лица!


Личат ми следите от черния бой,

различието удря със силни шамари!

Хорски очи  бият пъти безброй.
Сега кръвта ми по устните пари...


Но време мина, всички ще преборя.

Поредния боец съм в таз война!

Кръвта изтривам, силна съм, говоря!

И сигурна съм! Аз ще победя!


Да бъда различна - успях!

Да водя борбата - достатъчно силна съм!

Да бъда надвивана - НЕ! Вече бях!

Падам и ставам, гневна, жестока съм!


***


Със рани и обиди си окичен,

в борбата да си някой друг,

войната тежка е да си Различен,

светът негодува, къпе те в кръв...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • яяяяяя...изненада...и то много приятна...САМО ТАКА,МАЦКО!!!Знам добре за кво говориш!И си поела по правилния път!...
  • Напълно прав си и имено тези факти не трябва да ни оставят в бездействие!
  • Такива са те. Че и от лоши по-лоши. В повечето случаи истината е че те просто не са в мир със себе си. Когато си роден тъп е трудно да приемеш колко сложни са всъщност нещата и че изискват повече разбиране от това което можеш да дадеш.
    За съжаление е така.
  • Когато те мачкат,защото си различен, няма как да не се опънеш...Благодаря!
  • уау!мн е хубаво ,разкошно!браво мила!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...