26 нояб. 2008 г., 18:52

Борко и Стоянка

1.2K 0 2

 

Снощи малката Стоянка
тръгнала сама в гората,
но не щеш ли, в тъмнината,
паднали й очилата.

 

Почнала да плаче горко,
пот обляло й челOто,
но насреща идвал Борко,
снажен момък от сeлOто.

 

Борко е сваляч известен,
коцкар е, но пък и честен
и директно без задръжки
си го казал той по мъжки:

 

"Хей, Стоянке, аз отдавна
си мечтаех да те барна.
Ха сега сме само двама,
каня те у нашта слама."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Госпожа Стихийно Бедствие Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...