26 нояб. 2008 г., 18:52

Борко и Стоянка

1.2K 0 2

 

Снощи малката Стоянка
тръгнала сама в гората,
но не щеш ли, в тъмнината,
паднали й очилата.

 

Почнала да плаче горко,
пот обляло й челOто,
но насреща идвал Борко,
снажен момък от сeлOто.

 

Борко е сваляч известен,
коцкар е, но пък и честен
и директно без задръжки
си го казал той по мъжки:

 

"Хей, Стоянке, аз отдавна
си мечтаех да те барна.
Ха сега сме само двама,
каня те у нашта слама."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Госпожа Стихийно Бедствие Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...