26 нояб. 2008 г., 18:52

Борко и Стоянка

1.2K 0 2

 

Снощи малката Стоянка
тръгнала сама в гората,
но не щеш ли, в тъмнината,
паднали й очилата.

 

Почнала да плаче горко,
пот обляло й челOто,
но насреща идвал Борко,
снажен момък от сeлOто.

 

Борко е сваляч известен,
коцкар е, но пък и честен
и директно без задръжки
си го казал той по мъжки:

 

"Хей, Стоянке, аз отдавна
си мечтаех да те барна.
Ха сега сме само двама,
каня те у нашта слама."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Госпожа Стихийно Бедствие Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...