26 нояб. 2008 г., 18:52

Борко и Стоянка

1.2K 0 2

 

Снощи малката Стоянка
тръгнала сама в гората,
но не щеш ли, в тъмнината,
паднали й очилата.

 

Почнала да плаче горко,
пот обляло й челOто,
но насреща идвал Борко,
снажен момък от сeлOто.

 

Борко е сваляч известен,
коцкар е, но пък и честен
и директно без задръжки
си го казал той по мъжки:

 

"Хей, Стоянке, аз отдавна
си мечтаех да те барна.
Ха сега сме само двама,
каня те у нашта слама."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Госпожа Стихийно Бедствие Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...