Снощи малката Стоянка
тръгнала сама в гората,
но не щеш ли, в тъмнината,
паднали й очилата.
Почнала да плаче горко,
пот обляло й челOто,
но насреща идвал Борко,
снажен момък от сeлOто.
Борко е сваляч известен,
коцкар е, но пък и честен
и директно без задръжки
си го казал той по мъжки:
"Хей, Стоянке, аз отдавна
си мечтаех да те барна.
Ха сега сме само двама,
каня те у нашта слама."
© Госпожа Стихийно Бедствие All rights reserved.