nevestulka (Ваня Накова)
109 47
1 авг. 2016 г., 18:54

Боса 

  Поэзия » Другая
433 0 4

Аз ходя боса,

Защото земята зове ходилата ми,

И всички тръни, като варвари избуяли,

И всички камъни, с ръбове като кинжали.

Аз ходя боса.

Не ме боли,

Нито кръвта, завехнала по петите,

Нито одраните прасци и синините.

Аз ходя боса,

В петите ми е слязла душата

И докосва прахта, и гали тревата.

Аз съм боса,

И сухо преглъща устата.

Земята ме зове, тегли ме към недрата.

Забити дълбоко в глезена

Са зъбите на змията.

Изтръпват от болка ходилата.

Боса искам да ме приеме

В себе си земята.

© Ваня Накова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!
  • Много благодаря!
  • "Делфинът скача от водата във водата.
    Човекът скача от земята във земята..."

    Нетривиалното виждане ме привлече към тази творба, както и немалка доза неистовост /според мен/. Нямаше как да не се открои на фона на зачестилити розови бозички и захаросани баналности напоследък. Поздравявам авторката за умението й да бъде различна!
  • Интересно!
Предложения
: ??:??