Боса
Аз ходя боса,
Защото земята зове ходилата ми,
И всички тръни, като варвари избуяли,
И всички камъни, с ръбове като кинжали.
Аз ходя боса.
Не ме боли,
Нито кръвта, завехнала по петите,
Нито одраните прасци и синините.
Аз ходя боса,
В петите ми е слязла душата
И докосва прахта, и гали тревата.
Аз съм боса,
И сухо преглъща устата.
Земята ме зове, тегли ме към недрата.
Забити дълбоко в глезена
Са зъбите на змията.
Изтръпват от болка ходилата.
Боса искам да ме приеме
В себе си земята.
© Ваня Накова All rights reserved.
