Боса

1.08.2016 г., 18:54 ч.

Поезия » Друга

430 0 4

Аз ходя боса,

Защото земята зове ходилата ми,

И всички тръни, като варвари избуяли,

И всички камъни, с ръбове като кинжали.

Аз ходя боса.

Не ме боли,

Нито кръвта, завехнала по петите,

Нито одраните прасци и синините.

Аз ходя боса,

В петите ми е слязла душата

И докосва прахта, и гали тревата.

Аз съм боса,

И сухо преглъща устата.

Земята ме зове, тегли ме към недрата.

Забити дълбоко в глезена

Са зъбите на змията.

Изтръпват от болка ходилата.

Боса искам да ме приеме

В себе си земята.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.