5 сент. 2018 г., 10:44

Боси

424 0 1

 

Само в стиховете ли останаха
босите нозе,
оставили следи по пясъка?
Босите ръце,
които с нежност галеха
децата и света, отблясъка
на слъчевите зайчета?
Босите очи,
които дори с крайчеца
виждаха съдби
и на мига помагаха?
Босото сърце
което любеше на голо
с любовта на дете
и най-обичащото слово?
Босата съвест,
докоснала с благодат земята
без мерзост,
без всякаква желана отплата?

Обухме нозете си,
за да не усещат бодлите.
Обухме ръцете си
за да не докосват вирусите.
Завихме с пелена очите си,
за да не виждат ближния.
Завързахме съвестта си
и сърцето до издишване.
Вече не се докосваме до майката Земя,
до хората маскировачно загърнати.
Дори целуваме любимите уста,
сякаш са с мъгла обгърнати.
Боже, събуй ни!
Съблечи ни!
Открий в нас голотата!
Пречисти ни!
Върни ни към голата истина
и свободата!

 

05 09 2015

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наде! Ако не болеше, хората нямашеда „обуят” голотата! Поздрави! Добре си го казала! Много добре!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...