5 sept 2018, 10:44

Боси

  Poesía
422 0 1

 

Само в стиховете ли останаха
босите нозе,
оставили следи по пясъка?
Босите ръце,
които с нежност галеха
децата и света, отблясъка
на слъчевите зайчета?
Босите очи,
които дори с крайчеца
виждаха съдби
и на мига помагаха?
Босото сърце
което любеше на голо
с любовта на дете
и най-обичащото слово?
Босата съвест,
докоснала с благодат земята
без мерзост,
без всякаква желана отплата?

Обухме нозете си,
за да не усещат бодлите.
Обухме ръцете си
за да не докосват вирусите.
Завихме с пелена очите си,
за да не виждат ближния.
Завързахме съвестта си
и сърцето до издишване.
Вече не се докосваме до майката Земя,
до хората маскировачно загърнати.
Дори целуваме любимите уста,
сякаш са с мъгла обгърнати.
Боже, събуй ни!
Съблечи ни!
Открий в нас голотата!
Пречисти ни!
Върни ни към голата истина
и свободата!

 

05 09 2015

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наде! Ако не болеше, хората нямашеда „обуят” голотата! Поздрави! Добре си го казала! Много добре!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...