4 февр. 2008 г., 17:23
Боси звезди...
От каруците тихо ти става.
Тънка сламка ти пали сърцето.
Гъста сянка черешите дават,
а в хамак ромбовее небето.
И посрещаш на босо звездите.
Глас зелен. Жабокрякат блатата.
Нестинарки просветват в очите ти,
а треви ти целуват краката.
Пъстри черги във раклата скрити,
чакат празник. Камбани. И сватби.
Гъсто мляко, под кърпа завито,
иска нечии устни да радва.
Две кокошчици. Кудкат. И дякат.
Топлят обли яйца и те викат.
Тънка пара върти козунакът.
С дъх кристален те пие мастиката.
И разлайват се с глас безразличен,
като псета съседските двори.
Зад оградата никой наднича.
Луда котка със себе си спори.
А луната е кръгла. И лика.
И се крие зад близките храсти.
Малка баба - със стръкче иглика
и с очи, по-големи от щастие.
И до прага те чакат галоши.
Мравки крият за теб гъделичкане.
Тука няма добри или лоши.
Само село е. То е обичане.
20.05.2005
Тънка сламка ти пали сърцето.
Гъста сянка черешите дават,
а в хамак ромбовее небето.
И посрещаш на босо звездите.
Глас зелен. Жабокрякат блатата.
Нестинарки просветват в очите ти,
а треви ти целуват краката.
Пъстри черги във раклата скрити,
чакат празник. Камбани. И сватби.
Гъсто мляко, под кърпа завито,
иска нечии устни да радва.
Две кокошчици. Кудкат. И дякат.
Топлят обли яйца и те викат.
Тънка пара върти козунакът.
С дъх кристален те пие мастиката.
И разлайват се с глас безразличен,
като псета съседските двори.
Зад оградата никой наднича.
Луда котка със себе си спори.
А луната е кръгла. И лика.
И се крие зад близките храсти.
Малка баба - със стръкче иглика
и с очи, по-големи от щастие.
И до прага те чакат галоши.
Мравки крият за теб гъделичкане.
Тука няма добри или лоши.
Само село е. То е обичане.
20.05.2005
© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
"Тънка сламка ти пали сърцето."
При това сламката на този стих... Любим ми е. И е обичане...знаеш...
И те прегръщам с много обич!
-
Ееее, много уютно.. Хубаво ми стана!
-
Дойдох да се стопля...да се потопя в твоето обичане...
Благодаря на Бог, че се докосвам до теб и стиховете ти.
Ех...Пинч!!!* Колко ти се радвам само! с много обич за теб. -
Леле Поли, след всичко, което ми се случва напоследък, този стих кара сърцето ми да кърви нечовешки.Сега ми носи тъга, но ще се върна след няколко месеца за да усетя и щастието в него. Обещавам си.
А иначе, какво...толкова е образно,че няма нужда от моите думи.Той стихът ти казва достатъчно. -
Звездна си, Пинче! За пореден път се омагьосвам от поезията ти! Поздрави!!!
-
Като картина на Цанко Лавренов - ярко и пъстро.
-
Само село е. То е обичане.
...
Ми нали и ти си за обичане, ей за тва!!!
Гуш* -
Уникална си, Поли!
а стихът ти- шедьовър! -
Великолепна поезия!!! Аплодисменти, Поли!!!
-
Леле...
Лудо е! И невероятно!
Поли!!!
-
Невероятен уют създава този стих, Поли!
И ми се приисква да си ида на село... -
...Само село е.То е обичане...
!!!* -
А луната е кръгла. И лика.
И се крие зад близките храсти....
Може би, защото е ...боса ли?!
Поздравления!!! -
Как да не поиска човек да изживее това вълшебство,поздравления!
-
Благодаря ти за чудесната картина Поли!
Хващай четката и да ходим на Боженци!
Ти наистина си голям художник! -
с благодарност на всички приятели!*
поли
...
и към моя дългоочакван ангел-хранител:
Ангеле, Ангеле!... Голям гявол излезе) -
!!!
,,Малка баба - със стръкче иглика
и с очи, по-големи от щастие.''
Ти си... Пинче! -
Красиво като приказка и толкова истинско!!!
Невероятно! -
Ти си чудесна! Как успя да облечеш всичко това в думи...
-
"Тука няма добри или лоши.
Само село е. То е обичане."
Аромат,на косени треви...
светлина от напукани длани
В храсталака лежа и не дишам,
а душата ми тук ще остане...
-
невероятно спокойствие...и някак унасящо...и толкова красиво...звучи...поздрави за страхотния стих!
-
Ако знаеш как ми влезе под кожата с тези боси звезди още когато го прочетох за пръв път...
Признавам си, още тогава си го копнах.
Ама не е честно! Какво може да ти напише човек, след като си го оставила без дъх!
Просто продължавам да си го чета, чета... :*:*:* -
Това е Тя...Голямата Поезия!
Целувам ти ръка, Пинче!!!*
с обич за теб! Голяма си...Много си Голяма! -
Еее, пак съм закъсняла... Поли, невероятна поетеса си!
-
Великолепен стих!!!С обич,Павлинче!
-
"...и с очи, по-големи от щастие."
превъзходна метафора!
много хубаво, натуралистично село. направо се усети уханието... -
Аплодисменти
-
Аз само ще премина на пръсти!
-
На мен това ми е едно от любимите ми твои творби!
Просто е близко и невероятно, браво, Павлинче!!! -
Поезията ти е най-прекрасното село/знам го "Злокучене", не знаех за "Обичане"/, в което съм стъпвал - и нестинарски, и по галоши... И смятам да се разхождам под босите звезди на ромбовеещото ти небе всеки път, когато ме поканиш! Изключително гъделичкане!!!
-
Лежа с очи към небето,
в каруцата, пълна със слама,
дишам сякаш назаем са дробовете..
Опс!У нас съм си,в плен на измама
Ех,Пинче, искам да се повозя!
А тая образност нетленна няма четка , която да я обрисува... -
Оставяш ме без думи....
!!!!!
Прекрасен стих!!! -
"А луната е кръгла. И лика.
И се крие зад близките храсти.
Малка баба - със стръкче иглика
и с очи, по-големи от щастие."
Благодаря за поредната глътка магия! Невероятна вълшебница си, Поли! И пронизваш съзнанието ми, и топлиш душата ми... И си земна, и си възвишена, и си нежна, и си до болка откровена... Но винаги неповторима, уникална!... Пия глътка по глътка твоите стихове и се опиянявам от таланта ти! (Е, стига толкова като за начало ) -
Невероятна картина и великолепен стих!Топли като старо огнище. Поздрав
-
Ех, каква картина! А и каква поезия!
-
Невероятна образност!Навява спокойствие,уют и безгрижие.Е,поне аз с това го свързвам.Поздравления!
-
"...а в хамак ромбовее небето..."
Ае, бегай бе!
!!!!!*
!!!!!* -
Обичане е...
Върна ме там и ми стана носталгично...
Обичам миризмата на селото, някак истинска е.
А ти си рисувала...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
като псета съседските двори.
...
Само село е. То е обичане.
!!!