4 feb 2008, 17:23

Боси звезди...

  Poesía » Otra
2K 0 39
От каруците тихо ти става.
Тънка сламка ти пали сърцето.
Гъста сянка черешите дават,
а в хамак ромбовее небето.

И посрещаш на босо звездите.
Глас зелен. Жабокрякат блатата.
Нестинарки просветват в очите ти,
а треви ти целуват краката.

Пъстри черги във раклата скрити,
чакат празник. Камбани. И сватби.
Гъсто мляко, под кърпа завито,
иска нечии устни да радва.

Две кокошчици. Кудкат. И дякат.
Топлят обли яйца и те викат.
Тънка пара върти козунакът.
С дъх кристален те пие мастиката.

И разлайват се с глас безразличен,
като псета съседските двори.
Зад оградата никой наднича.
Луда котка със себе си спори.

А луната е кръгла. И лика.
И се крие зад близките храсти.
Малка баба - със стръкче иглика
и с очи, по-големи от щастие.

И до прага те чакат галоши.
Мравки крият за теб гъделичкане.
Тука няма добри или лоши.
Само село е. То е обичане.

20.05.2005

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И разлайват се с глас безразличен,
    като псета съседските двори.
    ...
    Само село е. То е обичане.
    !!!
  • "Тънка сламка ти пали сърцето."

    При това сламката на този стих... Любим ми е. И е обичане...знаеш...
    И те прегръщам с много обич!
  • Ееее, много уютно.. Хубаво ми стана!
  • Дойдох да се стопля...да се потопя в твоето обичане...
    Благодаря на Бог, че се докосвам до теб и стиховете ти.
    Ех...Пинч!!!* Колко ти се радвам само! с много обич за теб.
  • Леле Поли, след всичко, което ми се случва напоследък, този стих кара сърцето ми да кърви нечовешки.Сега ми носи тъга, но ще се върна след няколко месеца за да усетя и щастието в него. Обещавам си.
    А иначе, какво...толкова е образно,че няма нужда от моите думи.Той стихът ти казва достатъчно.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...