4.02.2008 г., 17:23

Боси звезди...

2K 0 39
От каруците тихо ти става.
Тънка сламка ти пали сърцето.
Гъста сянка черешите дават,
а в хамак ромбовее небето.

И посрещаш на босо звездите.
Глас зелен. Жабокрякат блатата.
Нестинарки просветват в очите ти,
а треви ти целуват краката.

Пъстри черги във раклата скрити,
чакат празник. Камбани. И сватби.
Гъсто мляко, под кърпа завито,
иска нечии устни да радва.

Две кокошчици. Кудкат. И дякат.
Топлят обли яйца и те викат.
Тънка пара върти козунакът.
С дъх кристален те пие мастиката.

И разлайват се с глас безразличен,
като псета съседските двори.
Зад оградата никой наднича.
Луда котка със себе си спори.

А луната е кръгла. И лика.
И се крие зад близките храсти.
Малка баба - със стръкче иглика
и с очи, по-големи от щастие.

И до прага те чакат галоши.
Мравки крият за теб гъделичкане.
Тука няма добри или лоши.
Само село е. То е обичане.

20.05.2005

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И разлайват се с глас безразличен,
    като псета съседските двори.
    ...
    Само село е. То е обичане.
    !!!
  • "Тънка сламка ти пали сърцето."

    При това сламката на този стих... Любим ми е. И е обичане...знаеш...
    И те прегръщам с много обич!
  • Ееее, много уютно.. Хубаво ми стана!
  • Дойдох да се стопля...да се потопя в твоето обичане...
    Благодаря на Бог, че се докосвам до теб и стиховете ти.
    Ех...Пинч!!!* Колко ти се радвам само! с много обич за теб.
  • Леле Поли, след всичко, което ми се случва напоследък, този стих кара сърцето ми да кърви нечовешки.Сега ми носи тъга, но ще се върна след няколко месеца за да усетя и щастието в него. Обещавам си.
    А иначе, какво...толкова е образно,че няма нужда от моите думи.Той стихът ти казва достатъчно.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...