Боси звезди...
От каруците тихо ти става.
Тънка сламка ти пали сърцето.
Гъста сянка черешите дават,
а в хамак ромбовее небето.
И посрещаш на босо звездите.
Глас зелен. Жабокрякат блатата.
Нестинарки просветват в очите ти,
а треви ти целуват краката.
Пъстри черги във раклата скрити,
чакат празник. Камбани. И сватби.
Гъсто мляко, под кърпа завито,
иска нечии устни да радва.
Две кокошчици. Кудкат. И дякат.
Топлят обли яйца и те викат.
Тънка пара върти козунакът.
С дъх кристален те пие мастиката.
И разлайват се с глас безразличен,
като псета съседските двори.
Зад оградата никой наднича.
Луда котка със себе си спори.
А луната е кръгла. И лика.
И се крие зад близките храсти.
Малка баба - със стръкче иглика
и с очи, по-големи от щастие.
И до прага те чакат галоши.
Мравки крият за теб гъделичкане.
Тука няма добри или лоши.
Само село е. То е обичане.
20.05.2005
Тънка сламка ти пали сърцето.
Гъста сянка черешите дават,
а в хамак ромбовее небето.
И посрещаш на босо звездите.
Глас зелен. Жабокрякат блатата.
Нестинарки просветват в очите ти,
а треви ти целуват краката.
Пъстри черги във раклата скрити,
чакат празник. Камбани. И сватби.
Гъсто мляко, под кърпа завито,
иска нечии устни да радва.
Две кокошчици. Кудкат. И дякат.
Топлят обли яйца и те викат.
Тънка пара върти козунакът.
С дъх кристален те пие мастиката.
И разлайват се с глас безразличен,
като псета съседските двори.
Зад оградата никой наднича.
Луда котка със себе си спори.
А луната е кръгла. И лика.
И се крие зад близките храсти.
Малка баба - със стръкче иглика
и с очи, по-големи от щастие.
И до прага те чакат галоши.
Мравки крият за теб гъделичкане.
Тука няма добри или лоши.
Само село е. То е обичане.
20.05.2005
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
