14 нояб. 2009 г., 00:04

Ботушките на моята любима

681 0 8

 

 

 

                   Ботушките на моята любима
               краката ù ще топлят цяла зима,
               ще вдъхновяват те душата на поета
               и рими ще летят нагоре към небето.


               Звездите ще падат като круши
               в краката ù пред новите ботуши
               и тя ще ме дарява със любов
               за всеки поетичен подвиг нов.


               О, Муза моя, ти любов неповторима,
               във нощите студени на идващата зима
               за теб жадува страстното ми  тяло...
               Прегръщай ме,  топли ме  като одеяло!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аластор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...