14 нояб. 2009 г., 00:04

Ботушките на моята любима

682 0 8

 

 

 

                   Ботушките на моята любима
               краката ù ще топлят цяла зима,
               ще вдъхновяват те душата на поета
               и рими ще летят нагоре към небето.


               Звездите ще падат като круши
               в краката ù пред новите ботуши
               и тя ще ме дарява със любов
               за всеки поетичен подвиг нов.


               О, Муза моя, ти любов неповторима,
               във нощите студени на идващата зима
               за теб жадува страстното ми  тяло...
               Прегръщай ме,  топли ме  като одеяло!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аластор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...