14.11.2009 г., 0:04

Ботушките на моята любима

685 0 8

 

 

 

                   Ботушките на моята любима
               краката ù ще топлят цяла зима,
               ще вдъхновяват те душата на поета
               и рими ще летят нагоре към небето.


               Звездите ще падат като круши
               в краката ù пред новите ботуши
               и тя ще ме дарява със любов
               за всеки поетичен подвиг нов.


               О, Муза моя, ти любов неповторима,
               във нощите студени на идващата зима
               за теб жадува страстното ми  тяло...
               Прегръщай ме,  топли ме  като одеяло!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аластор Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...