Като играта на кегли,
но с погледи...
Който най-право хвърли,
мислите пръска
на другия
***
Само за миг
зеници
погълнаха ириси,
апока-липси изядоха края на думите,
мисъл отиде си,
скри се при другите
ваещи спомени...
Главата ми пак е
усмихнато-пукната стомна,
от черното в погледа