valqka (Валентин Василев)
515 2124
11 мая 2016 г., 16:00

Браздясало ... 

  Поэзия
339 0 8

 

 

 

 

Прозорецът. Небето свъсено.

Дъждовни капки по стъклото.

Браздят го мръснолъскаво,

като сълзи, разораващи Живота.

 

Би трябвало да го измият,

нали след сълзите олеква ...,

но как се мие мръсотия,

която е живота ни запекла?

 

Как чегърта се вражда,

чиято плесен ни просмуква,

как се лющи алчността,

та семената й да съхнат?

 

И моретата от давяща завист,

и саловете с потъващи надежди -

от тоз безкраен плужен наниз,

как плетат се сухи прежди ...?

 

Не! Ще изляза аз навън,

отгоре чадъра ще разтворя

и ще вървя докато съмне -

по светло попадаш и на хора ...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??