palenka (П Антонова)
518 19014
22 июн. 2016 г., 08:01  

Брегът и реката 

  Поэзия » Философская
764 2 0
Ту съм река,
мътна, бучаща и зла,
влачеща всичко по пътя,
давеща собствена мъка,
ту ставам бистра сълза,
в мен се оглежда небето,
и кротко, безшумно
търся морето...
През клоните на плачеща върба
прозира кривата луна
и осветява двама на брега...
А аз си мисля: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Все права защищены

Предложения
: ??:??