Избягала от вчерашния залез,
душата на реката е фриволна.
С усмивките на мрака си играе
и прави разточителни завои.
Осъмнала със щъркела, не пита
коя от симпатичните й жаби
закуската му прави ненаситна
и още други номера му прави.
Елате, поседнете и ги вижте!
Брегът като душа през март е.
Червени са от взиране очите му
и няма скрити номера и карти.
Реката пролетта му ще напие,
ще пее като птичето за някого.
И само най-спокойните пастири
ще поведат щурците на душата й!
Безбожно силно и красиво!