10 нояб. 2011 г., 20:50

Брегът на смъртта

565 0 2

БРЕГЪТ НА СМЪРТТА


Аз бях момчето, което с радост бягаше към морето,
без да подозира, че то е студено.

Сега съм напът да стана мъжът, който умее да плува,
но не иска да рискува, влизайки  надълбоко.

За да не стане трупът,
от който деца и мъже се еднакво страхуват, защото -

смъртта, това са две вълни, свързващи два свята.
Едната от нас оставя кости, бели като пяна,
та иска им се на тичащите други живи
от брега да събират тях кат' миди.
Но след втората вълна
завинаги ги няма.

И идва реда
на онези на брега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ендо Браунстоун Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дълбоко, водещо да размисъл.Поздрав!
  • Зяпачи винаги ще има...
    Те или възхитено те гледат как цепиш вълните, или ще чуеш или може би няма едно "Ау-у-у", когато те погълнат...
    Хубав замисъл!
    Зем.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...