dihudas (Ендо Браунстоун)
14 0
Nov 10, 2011, 8:50 PM

Брегът на смъртта 

  Poetry » Phylosophy
419 0 2

БРЕГЪТ НА СМЪРТТА


Аз бях момчето, което с радост бягаше към морето,
без да подозира, че то е студено.

Сега съм напът да стана мъжът, който умее да плува,
но не иска да рискува, влизайки  надълбоко.

За да не стане трупът,
от който деца и мъже се еднакво страхуват, защото -

смъртта, това са две вълни, свързващи два свята.
Едната от нас оставя кости, бели като пяна,
та иска им се на тичащите други живи
от брега да събират тях кат' миди.
Но след втората вълна
завинаги ги няма.

И идва реда
на онези на брега.

© Ендо Браунстоун All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Дълбоко, водещо да размисъл.Поздрав!
  • Зяпачи винаги ще има...
    Те или възхитено те гледат как цепиш вълните, или ще чуеш или може би няма едно "Ау-у-у", когато те погълнат...
    Хубав замисъл!
    Зем.
Random works
: ??:??