Брегът на смъртта
563
0
2
БРЕГЪТ НА СМЪРТТА
Аз бях момчето, което с радост бягаше към морето,
без да подозира, че то е студено.
Сега съм напът да стана мъжът, който умее да плува,
но не иска да рискува, влизайки надълбоко.
За да не стане трупът,
от който деца и мъже се еднакво страхуват, защото -
смъртта, това са две вълни, свързващи два свята.
Едната от нас оставя кости, бели като пяна,
та иска им се на тичащите други живи
от брега да събират тях кат' миди.
Но след втората вълна
завинаги ги няма.
И идва реда
на онези на брега.
© Ендо Браунстоун All rights reserved.
