Бриз
Ще дойде скоро времето, когато ще ме търсиш
отчаяно, сред листите по стълбовете бели.
И отговор ще дириш какъв за теб аз бях.
Красив и уникален, или… облечен в Страх?
Сърцето ще прескочи от онзи спомен първи,
за топлата целувка и устните ми нежни.
Ще дойдат и вълните, рисуващи по пясъка,
а вятърът ще пее любовната ни клетва.
Тогава ще си спомниш красивите моменти,
ефирната ми нежност, сълзите във очите ми.
И всяка среща, сливане, отдаване и страст,
белязани от болката пресъхнала - без глас.
Накрая ще приседнеш на пейката самотна,
а малка бяла чайка в небето ще кръжи.
Със полет ще изпише отвъдните ми чувства,
а бризът ще прошепне: ... Обичам те – бъди!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгени Янев Все права защищены
