16 апр. 2008 г., 07:44
Намерих те, най-сетне, белота,
прикрила се със двойна опаковка.
А плувах като в езеро към теб,
изплувах чак от морски прилив.
Ти, бряг, стоеше като сфинкс,
поен със утринната сладост...
Вървях по мек килим от пясък
и блеснал път от нощен дъжд.
Искрящи, водопадени смарагди!
Отпих поен любовен елексир
на светли утрини, спасителни.
Добър бе моят брод към теб, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация