Намерих те, най-сетне, белота,
прикрила се със двойна опаковка.
А плувах като в езеро към теб,
изплувах чак от морски прилив.
Ти, бряг, стоеше като сфинкс,
поен със утринната сладост...
Вървях по мек килим от пясък
и блеснал път от нощен дъжд.
Искрящи, водопадени смарагди!
Отпих поен любовен елексир
на светли утрини, спасителни.
Добър бе моят брод към теб, ...