27 нояб. 2013 г., 16:06

Бродим с теб

832 0 10

 

                                      Бродим с тебе по тъмни пътеки

                                      и неистово търсим пролуки!

                                      И прегърнал е изгрева всеки,

                                      но все още сме много  неуки...

 

                                      Думи, думи отронени в шепоти,

                                      между късно родени мечти

                                      и поднесени ласкаво в шепите...

                                      Да повярвам ли, че това си ти?

 

                                      И не вярвам, и вярвам задъхано,

                                      и съм нежна, последно разлистена,

                                      и съм трепетна, дишаща, дъхава,

                                      и от теб съвършено измислена...

 

                                      С теб вървим по опасна пътека,

                                      всяка стъпка – заложена мина...

                                      Светлината е още далеко,

                                      но страхът ни отдавна премина!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • никога не е късно да намериш себе си!
  • Светлината е още далеко,
    но страхът ни отдавна премина.

    Бъди свободна! Не се страхувай! Хубав стих! Поздрав!
  • Много е хубаво!!
  • Вярвай, Рада!
  • Не отричам коментара на ZEMEDELEC, точно обратното - харесах хумора и само използвам шеговитото му предположение за послъгването, за да добавя нещо. Учени глави твърдят, че няма абсолютна истина. Може и така да е. Познаваме истината, с която сме възпитани от родители и общество. Понякога добавяме и по някоя своя, изстрадана истина. Всички те са константни, малко скучнички, а понякога и нелицеприятни. Обикновено не си даваме сметка, колко красиви лъжи отглеждаме през живота си, слагаме им одежди на истината и с радост ги приемаме като част от нея. Така си помагаме в преодоляването на трудностите, украсяваме постничкото ежедневие, а нерядко съхраняваме ценни чувства. Нямам предвид патологичните илюзии, те са нещо съвсем друго...Мисля, че творчеството във всичките му аспекти, съдържа в себе си голяма доза лъжа, пораждаща истински възприятия. От това духът не губи, напротив - завоюва пространство. В този смисъл, бих те помолил, Рада, да послъгваш честичко и също толкова успешно!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...