Бродим с теб
Бродим с тебе по тъмни пътеки
и неистово търсим пролуки!
И прегърнал е изгрева всеки,
но все още сме много неуки...
Думи, думи отронени в шепоти,
между късно родени мечти
и поднесени ласкаво в шепите...
Да повярвам ли, че това си ти?
И не вярвам, и вярвам задъхано,
и съм нежна, последно разлистена,
и съм трепетна, дишаща, дъхава,
и от теб съвършено измислена...
С теб вървим по опасна пътека,
всяка стъпка – заложена мина...
Светлината е още далеко,
но страхът ни отдавна премина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
