radiola (Рада Димова)
176 3129
27.11.2013 г., 16:06 ч.

Бродим с теб 

  Поезия
648 0 10

 

                                      Бродим с тебе по тъмни пътеки

                                      и неистово търсим пролуки!

                                      И прегърнал е изгрева всеки,

                                      но все още сме много  неуки...

 

                                      Думи, думи отронени в шепоти,

                                      между късно родени мечти

                                      и поднесени ласкаво в шепите...

                                      Да повярвам ли, че това си ти?

 

                                      И не вярвам, и вярвам задъхано,

                                      и съм нежна, последно разлистена,

                                      и съм трепетна, дишаща, дъхава,

                                      и от теб съвършено измислена...

 

                                      С теб вървим по опасна пътека,

                                      всяка стъпка – заложена мина...

                                      Светлината е още далеко,

                                      но страхът ни отдавна премина!

 

 

 

© Рада Димова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • никога не е късно да намериш себе си!
  • Светлината е още далеко,
    но страхът ни отдавна премина.

    Бъди свободна! Не се страхувай! Хубав стих! Поздрав!
  • Много е хубаво!!
  • Вярвай, Рада!
  • Не отричам коментара на ZEMEDELEC, точно обратното - харесах хумора и само използвам шеговитото му предположение за послъгването, за да добавя нещо. Учени глави твърдят, че няма абсолютна истина. Може и така да е. Познаваме истината, с която сме възпитани от родители и общество. Понякога добавяме и по някоя своя, изстрадана истина. Всички те са константни, малко скучнички, а понякога и нелицеприятни. Обикновено не си даваме сметка, колко красиви лъжи отглеждаме през живота си, слагаме им одежди на истината и с радост ги приемаме като част от нея. Така си помагаме в преодоляването на трудностите, украсяваме постничкото ежедневие, а нерядко съхраняваме ценни чувства. Нямам предвид патологичните илюзии, те са нещо съвсем друго...Мисля, че творчеството във всичките му аспекти, съдържа в себе си голяма доза лъжа, пораждаща истински възприятия. От това духът не губи, напротив - завоюва пространство. В този смисъл, бих те помолил, Рада, да послъгваш честичко и също толкова успешно!
  • Де си тръгнала с неук човек през минно поле?!? Послъгваш май!
  • Прекрасно!
  • Тръпката от живота - това си усетила, Ради!
  • между късно родени мечти...

    Две забравени деца,
    прогонили страха от неизвестното,
    потопили се в насладата на нова приказка…
    Изживей я смело, Рада!Поздрав за вълнуващия стих!
  • Трепетликово усещане ми наднича тук от едно стръмно завойче
    Чудесен е, Раде, чудесееен!
    По ръба на острието е най - сладко, пък нека е опасно.
Предложения
: ??:??