Nov 27, 2013, 4:06 PM

Бродим с теб

  Poetry
829 0 10

 

                                      Бродим с тебе по тъмни пътеки

                                      и неистово търсим пролуки!

                                      И прегърнал е изгрева всеки,

                                      но все още сме много  неуки...

 

                                      Думи, думи отронени в шепоти,

                                      между късно родени мечти

                                      и поднесени ласкаво в шепите...

                                      Да повярвам ли, че това си ти?

 

                                      И не вярвам, и вярвам задъхано,

                                      и съм нежна, последно разлистена,

                                      и съм трепетна, дишаща, дъхава,

                                      и от теб съвършено измислена...

 

                                      С теб вървим по опасна пътека,

                                      всяка стъпка – заложена мина...

                                      Светлината е още далеко,

                                      но страхът ни отдавна премина!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • никога не е късно да намериш себе си!
  • Светлината е още далеко,
    но страхът ни отдавна премина.

    Бъди свободна! Не се страхувай! Хубав стих! Поздрав!
  • Много е хубаво!!
  • Вярвай, Рада!
  • Не отричам коментара на ZEMEDELEC, точно обратното - харесах хумора и само използвам шеговитото му предположение за послъгването, за да добавя нещо. Учени глави твърдят, че няма абсолютна истина. Може и така да е. Познаваме истината, с която сме възпитани от родители и общество. Понякога добавяме и по някоя своя, изстрадана истина. Всички те са константни, малко скучнички, а понякога и нелицеприятни. Обикновено не си даваме сметка, колко красиви лъжи отглеждаме през живота си, слагаме им одежди на истината и с радост ги приемаме като част от нея. Така си помагаме в преодоляването на трудностите, украсяваме постничкото ежедневие, а нерядко съхраняваме ценни чувства. Нямам предвид патологичните илюзии, те са нещо съвсем друго...Мисля, че творчеството във всичките му аспекти, съдържа в себе си голяма доза лъжа, пораждаща истински възприятия. От това духът не губи, напротив - завоюва пространство. В този смисъл, бих те помолил, Рада, да послъгваш честичко и също толкова успешно!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...