27 nov 2013, 16:06

Бродим с теб

  Poesía
830 0 10

 

                                      Бродим с тебе по тъмни пътеки

                                      и неистово търсим пролуки!

                                      И прегърнал е изгрева всеки,

                                      но все още сме много  неуки...

 

                                      Думи, думи отронени в шепоти,

                                      между късно родени мечти

                                      и поднесени ласкаво в шепите...

                                      Да повярвам ли, че това си ти?

 

                                      И не вярвам, и вярвам задъхано,

                                      и съм нежна, последно разлистена,

                                      и съм трепетна, дишаща, дъхава,

                                      и от теб съвършено измислена...

 

                                      С теб вървим по опасна пътека,

                                      всяка стъпка – заложена мина...

                                      Светлината е още далеко,

                                      но страхът ни отдавна премина!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • никога не е късно да намериш себе си!
  • Светлината е още далеко,
    но страхът ни отдавна премина.

    Бъди свободна! Не се страхувай! Хубав стих! Поздрав!
  • Много е хубаво!!
  • Вярвай, Рада!
  • Не отричам коментара на ZEMEDELEC, точно обратното - харесах хумора и само използвам шеговитото му предположение за послъгването, за да добавя нещо. Учени глави твърдят, че няма абсолютна истина. Може и така да е. Познаваме истината, с която сме възпитани от родители и общество. Понякога добавяме и по някоя своя, изстрадана истина. Всички те са константни, малко скучнички, а понякога и нелицеприятни. Обикновено не си даваме сметка, колко красиви лъжи отглеждаме през живота си, слагаме им одежди на истината и с радост ги приемаме като част от нея. Така си помагаме в преодоляването на трудностите, украсяваме постничкото ежедневие, а нерядко съхраняваме ценни чувства. Нямам предвид патологичните илюзии, те са нещо съвсем друго...Мисля, че творчеството във всичките му аспекти, съдържа в себе си голяма доза лъжа, пораждаща истински възприятия. От това духът не губи, напротив - завоюва пространство. В този смисъл, бих те помолил, Рада, да послъгваш честичко и също толкова успешно!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...