18 авг. 2008 г., 11:00

Бродирам с устни небесата...

2.2K 1 39

 

 

Бродирам с устни небесата...

 

 

Понякога мълча в тъга.
До задушаване.
По устните ми думите
задъхано хриптят.
Омръзна ми от писъци
разнищено-сподавени.
Сълзите, неродените,
мънистено броя.
Понякога приличам
на небе. Продрано.
Очите ми със мълнии
жигосват.
Опих се с дъжд.
(За кой ли път - пияна!)
Ръцете липсата ти
пак докосват.
Не те загубих всъщност.
Просто не дойде.
Не ми се случи.
Като бяла истина.
Душата ми е облак.
Ветрени мечти преде.

Бродирам с устни
свойто слънце неразлистено.


16.08.2008 г.

 

                        клип, Бродирам с устни небесата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих.Една истина за жената. Изпълваща със размисли и нежност всички сетива . Поздравления
  • Братя Грим, ако имаше как! - трябва да те носят на ръце !!!
  • Благодаря ви, приятели, радват ме думите ви!

    BmBn (Ваня Димова),
    щом всичко вече е изяснено и уточнено, няма проблем.
  • Първо искам да кажа, че стихотворението ти е страхотно..нямам достатъчо думи за него.!! И да ти се извиня, че неволно го "откраднах" като го написах в собствен сайт...наистина съжалявам за това, но не съобразих (много глупаво)..за това посочих автора - ТИ... а всички останали, които не бяха мои или не съм посочила автор - изтрих.. почувствах се много неловко. Съжалявам и още веднъж се извинявам на теб и на другите автори..
  • Чудесни думи, музика и картина в едно!Прекрасно е!
    Поздрави, Гери!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...