Бродирам с устни небесата...
Понякога мълча в тъга.
До задушаване.
По устните ми думите
задъхано хриптят.
Омръзна ми от писъци
разнищено-сподавени.
Сълзите, неродените,
мънистено броя.
Понякога приличам
на небе. Продрано.
Очите ми със мълнии
жигосват.
Опих се с дъжд.
(За кой ли път - пияна!)
Ръцете липсата ти
пак докосват.
Не те загубих всъщност.
Просто не дойде.
Не ми се случи.
Като бяла истина.
Душата ми е облак.
Ветрени мечти преде.
Бродирам с устни
свойто слънце неразлистено.
16.08.2008 г.
© Гергана Шутева All rights reserved.